Здравейте, приятели!

Казвам се Силвия Тодорова и съм безкрайно щастлив човек.

Преди 10 години, моето призвание и любимо хоби, се превърнаха и в моя професия. Събуждам се сутрин, казвам си, че животът е прекрасен и се усмихвам. Така започва всеки мой, слънчев ден.

От началото на  2014 година имам много повече причини да се усмихвам сутрин.

Бях и съм благословена да дарявам мечти на децата, които живеят в домове, без родителска грижа. Вярвам в съдбата и затова, когато изпитах нужда да влезна за първи път в дом за изоставени деца, не се поколебах.

Като характер съм силно емоционална, много чувствителна, безрасъдно смела  и убедена в правотата на повечето решения, които взимам. Изпитах странно притеснение преди да прекрача праговете на домовете.

За мое щастие попаднах на две силно мотивирани да помагат на децата директорки – Милена, директор на дома в гр. Долна Баня и Оля, директор на дома в с. Доганово.

След първата ми среща с децата, разбрах, че в живота ми нахлува нова, непозната и прекрасна емоция. Осъзнах, че личното ми пътешествие продължава по път с разклонения, с просторни поляни, с пъстри, живописни картини, с непознати емоции. Път с много любов, и с много въпросителни.

Безкрайно благодаря на всички приятели, доброволци, които заедно с мен вече година раздават приятелство и обич на децата. Те имат нужда точно от това – верни приятели, превърнали се в техни ментори и в надежда за стойностен живот.

Създадох фондация „Силвия Тодорова“ с единственото желание да бъда полезна и да помагам.

Вярвам, че все повече организации, компании, приятели ще се включват в нашите каузи и ще градим заедно един нов живот за нашите деца. Живот изпълнен с вяра, надежда и сбъднати мечти.

Благодаря на семейството ми, което ме подкрепя и с радост приема у дома децата, за които се грижим с любов.

Бъдете здрави и добри. Не се колебайте да се свържете с мен.

Благодаря ви!