Определено едно от най-големите предизвикателства е да мотивираме децата от домовете да учат. Може би малко известен е факта, че децата учат в държавните, местни училища. Някои от тях повтарят класове, тъй-като никак не им се учи. С лекота споделят, че когато излезнат от дома момчетата ще станат строители и ще боядисват, а една голяма част от момичетата искат просто да се омъжат и да раждат деца. Тук идва нашата безкрайно важна роля – със собствения си пример, споделяйки какво и колко сме учили, разказвайки интересни и забавни истории, чрез които сме стигнали до сегашното ни положение, да накараме децата да изявят желание да станат като нас. Не можем да им гарантираме, че ако учат, ако проявяват постоянство и се стремят да се развиват в избрана от тях област, то ще им осигурим работа. Но можем да им обещаем, че ще сме до тях, ще им помагаме, ще ги учим, ще се стараем да им намерим подходяща работа след придобиване на знания и опит. Всички тези дечица са много чувствителни и раними. Затова е важно да бъдем и малко психолози, да преценяваме кога, какво споделяме и как ще им се отрази.